Избери по

Red Cross Limited Edition

От всички годишнини, отбелязани през 2009 г., много малко могат да бъдат сравнени със силата на основаването на Международното движение на червения кръст в облагодетелстването на цялото човечество. Това, което вдъхновява Анри Дюнан да си представи една неутрална организация с глобална благонадеждност и подкрепа за оказване на помощ на ранени войници, е бруталността и страданието на войната, на която е пряк свидетел. Събитието, което развълнува така Дюнан, е гледката след битката при Солферино, която се случва преди 150 години. Впечатлението, което оставя у него, ще преобрази поведението на цивилизованите нации.Жан Анри Дюнан (08.05.1828-30.10.1910 г.) е швейцарски предприемач, автор и обществен активист. Роден в Женева в благочестиво калвинистко семейство, Дюнан расте в атмосфера, която създава у него необходимостта от положителен принос към обществото. Той не може да има по-добър пример за действие от баща, който активно помага на сираци и условно освободени затворници, и майка, която помага на болните и бедните. На 18-годишна възраст последва примера им, като се присъединява към Женевското благотворително дружество, а по-късно основава група в помощ на бедните, както и женевската организация на Християнската младежка организация, когато е на 24 г.Навлизането в света на банковото дело подготвя превръщането на Дюнан в самостоятелен предприемач. Избирайки тази работа Дюнан има възможност да пътува много, най-вече в окупирания от Франция Алжир. Трудностите с колониалните власти го карат да се обърне направо към император Наполеон III, който по това време се намира с армията си в Ломбардия с главна квартира, установена в малкия град Солферино. По това време Франция се бие срещу Австрия като съюзник на Пиемонт-Сардиния.След като пише книга във възхвала на Наполеон III, Дюнан заминава за Солферино в Северна Италия, за да я представи направо пред императора. Пристига там вечерта на 24 юни 1859 г. в същия ден, в който наблизо се е състояла битка. В схватката участват близо четвърт милион войници; при пристигането си Дюнан намира около четиридесет хиляди ранени, умиращи или загинали войници на бойното поле. Остава поразен, когато разбира, че са направени много слаби опити за оказване на медицинска помощ.Реакцията на Дюнан създава модела на световно известната и уважавана организация, която се превръща в негов завет. Както може да се очаква от него, Дюнан организира местното цивилно население, по-специално, жените и девойките, за оказване на помощ на ранените войници. Поради липсата на достатъчно консумативи Дюнан урежда и закупуването на необходимите материали и помага за създаването на импровизирани болници. От жизнено важно значение е това, че Дюнан използва уменията си за убеждаване, за да накара населението да помага на ранените независимо на коя страна се бият в конфликта. Отразявайки духа на Дюнан, жените от близкия Кастилионе деле Стивиере създават лозунга "Tutti fratelli" ("Всички са братя").Това, което следва, води директно до създаването на Червения кръст. При завръщането си в Женева на следващия месец Дюнан пише книгата Un Souvenir de Solferino (Спомен от Солферино), която издава със собствени средства. Книгата описва битката, последиците от нея и произтеклите ужас и хаос. В тази книга той издига идеята за една безпристрастна международна организация, която да оказва помощ на ранени войници независимо от държавната им принадлежност.Дюнан предоставя книгата на водещи политически и военни фигури в Европа, пътувайки през континента за популяризиране на концепцията. Реакцията е достатъчно благоприятна, за да накара юриста Гюстав Мойние - Председател на Женевското дружество за обществено благоденствие, да постави каузата на Дюнан за тема на събранието на дружеството на 9 февруари 1863  г. Резултатът е създаването на комитет за проучване на потенциала на идеята, един от членовете на който е Дюнан. Една седмица по-късно на 17 февруари 1863 г. комитетът, който по-късно се превръща в Международния комитет на червения кръст, провежда първото си събрание - дата, която днес се смята за датата на основаване на най-известната хуманитарна организация в света.За нещастие на Дюнан Мойние се оказва негов основен противник - последният не успява да разбере, че идеализмът на първия формира основните ценности на концепцията. Независимо от разногласията - Мойние счита за неприложимо желанието на Дюнан да изгради защитна завеса от неутралност за изпълнителите на медицинска помощ - Дюнан продължава да подкрепя каузата с изискванията, за които смята, че са съществени за нейния успех.Независимо от това и отредената второстепенна роля на Дюнан през октомври 1863 г. 14 държави се събират в Женева, за да обсъдят предложеното средство за оказване на помощ на ранени бойци. Една година по-късно първата Женевска конвенция е одобрена от 12 държави. Въпреки че ролята на Дюнан е подценена, признанието идва по-късно като компенсация за проблемите му през последните години.Забъркан във финансов скандал, който не предусеща, и обявен в несъстоятелност от съдилищата в Женева, през 1867 г. Дюнан се отказва напълно от работата си за институцията. През 20-те години, през които пътува из Европа, той мизерства, приютява проекти, илюзии и възмущение. Остава лишен завинаги от вътрешно спокойствие и прошката на сънародниците си. През 1887 г. търси убежище в Хейден, Апенцел.През септември 1895 г. след среща с Дюнан Георг Баумбергер пише статия, озаглавена “Анри Дюнан, основателят на Червения кръст", за немското списание Ober Land und Meer. Препечатки в издания в цяла Европа възобновяват интереса към Дюнан, водейки до евентуално отдаване на дължимото му уважение. Дюнан ще получи швейцарската награда на Бине-Фенд и нота от Папа Лъв XIII, а частни дарения подпомагат финансовото му положение. Две години по-късно Рудолф Мюлер пише книга за началото на Червения кръст, възстановявайки истинското положение на нещата, като обръща внимание на ролята на Дюнан в историята на замислянето и създаването му.Дюнан получава и няколко други награди, включително титлата почетен доктор от медицинския факултет на Хайделбергския университет през 1903 г. В бившият дом за стари хора в Хейден, където прекарва последните си години, се помещава Музеят Анри Дюнан, а с името му са удостоени много улици, площади и училища. На всеки две години постоянната комисия на Международното движение на червения кръст и червения полумесец връчва ордена Анри Дюнан като най-високото си отличие. И накрая рожденият му ден 8 май се чества като Световен ден на червения кръст и червения полумесец.Най-забележително обаче е отличието, което Анри Дюнан получава през 1901 г. През тази година получава първата в историята Нобелова награда за мир за ролята си за основаването на Международното движение на червения кръст и инициирането на Женевската конвенция. Въпреки че споделя наградата с френския пацифист Фредерик Паси - основател на Лигата на мира и действащ заедно с Дюнан в Съюза за ред и цивилизация, официалните поздравления от Международния комитет по окончателен и категоричен начин разкриват на всички мащаба на постижението на Дюнан:“Няма човек, който да заслужава повече това отличие, защото Вие сте човекът, който преди четиридесет години даде ход на международната организация за оказване на помощ на ранените на бойното поле. Без Вас Червеният кръст - това върховно хуманитарно постижение на деветнадесети век, може би никога нямаше да бъде създаден."Три варианта с три различни техники на изработка ще бъдат използвани за писалката Червен кръст, представляващи нови и интересни предизвикателства за майсторите на TIBALDI. TIBALDI ще изработи ограничена серия от 150 писалки и 150 химикалки в три различни вариации, илюстриращи три контрастиращи декоративни техники. Ще има и серия от 15 писалки от всеки дизайн, изпълнени от масивно 18-каратово злато.Писецът ще бъде от 18-каратово злато в два нюанса (жълто злато и родий), гравиран с дизайна, представящ герба на гр. Солферино.Спазвайки традицията на Tibaldi, ПИСАЛКАТА ЧЕРВЕН КРЪСТ НА TIBALDI е проектирана според изискванията на божествената пропорция (фи). Клипсът с форма на вратовръзка напомня за писалките Tibaldi от началото на 20-ти век, но със сложния му механизъм с прищракване и типичната за Tibaldi ролка поставянето му в джоба е по-лесно. Благодарение на задълбочените инженерни проучвания и лабораторни тестове клипсът е монтиран по-скоро върху пръстена на писалката, отколкото върху капачката. Клипсът, както и всеки друг елемент, е изработен с помощта на съвременни стругове и фрези с компютърно управление. Върху капачката ще стои емблемата на Червения кръст, Червения полумесец или друга определена официална емблема.Върху капака на подаръчната кутия ще има репродукция на картината на Шарпентие Битката при Солферино (юни 1859 г.), на която е изобразен ранен войник, на когото оказва помощ “жена от Кастилионе”, и която е вдъхновение за ръчно гравираната серия ПИСАЛКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ НА TIBALDI.За комплекти, включващи всички три писалки, по една от всяка от трите техники, ще има специална кутия с по-голям размер. Ако пожелаят, клиентите могат да изберат комплектите да включват само писалки, само химикалки или комбинация от писалка и химикалка. Независимо от избраната комбинация, всички писалки от даден комплект ще имат един и същ сериен номер.Благодарности.TIBALDI биха искали да благодарят на Контеса Силия фон Бисмарк и на Посланика на швейцарския Червен кръст, които изразиха идеята за създаване на изключителна ограничена серия в чест на 150-тата годишнина на Движението на Червения кръст. Контесата има принос и за нейното проектиране и разработване. Без нейната подкрепа този проект нямаше да бъде реализиран.TIBALDI биха искали да изразят и сърдечни благодарности на Лукас Залман, Мери Хофстетър, Люси Швайнгрюбер и Изабел Рус от швейцарския Червен кръст за техния безценен принос. И накрая, но не на последно място, изразяваме благодарности на всички талантливи майстори и изкусни художници, които работиха върху тази забележителна колекция, цитирайки по-специално художника Лорена Страфи за красивите портрети на Анри Дюнан, “Bottega Incisioni” за невероятните ръчни гравюри, възпроизвеждащи картината на Шарпентие Битката при Солферино, и Марко Пескароло за дизайна на зашеметяващия машинно стругован и емайлиран резервоар с трите флага.Запазвайки щедрия дух на Анри Дюнан, част от постъпленията от продажбата на тези писалки ще бъдат предоставени на Червения кръст в подкрепа на тяхната хуманитарна дейност. Трите техники, избрани от Tibaldi, са:Ръчно рисуване: Една серия представя ръчно рисуван образ на Анри Дюнан върху резервоара от портрета от архива на Борел-Боасон, Швейцария.© Archives Borel-Boissonas, Suisse.Ръчно гравиране: Втора серия има върху резервоара ръчно гравирана част от картината на Шарпентие Битката при Солферино (юни 1859 г.), на която е изобразен ранен войник, на когото оказва помощ “жена от Кастилионе”.© Musee de l’Armee/dist. RMN.Емайлиране: Трета серия с резервоар, върху който има мотив, представляващ символите на червения кръст, червения полумесец и червен кристал, при използване на червен и бял емайл. За постигането на това повърхността е машинно стругована при използване на триизмерна техника на гравиране, след което е емайлирана.  
«1»

Нашите интернет магазини:


                          


Върни До Горе